Специфичното при мен бе, че трябваше да събера и прегледам всичките стихотворения, които съм съчинявала в документи, в тетрадки и телефонни записки, да ги класифицирам на такива, които имат потенциал да бъдат доразработени и редактирани, такива, които са в добро състояние, готови може би дори за редактор, и тези, които по-скоро бих изключила. След като минах през всички, сега съм във фазата на редакцията. Любопитно ми е да разбера какво би казал непознат читател за тях.

– Като жена-писател, можеш ли да споделиш някои предизвикателства, които срещаш в работата си?

– Отговорността към семейството ми и произтичащото чувство за вина всеки път, когато ги „изоставям“ по повод работа или подобен важен личен творчески проект. Затова и съм изключително дисциплинирана в деня си и времето, което мога да отделя за четене и писане.Мисълта, че ще си позволя десет дни далеч от двете ми деца, откровено ми носеше по-скоро тревога. Защото означаваше да оставя всички чували, пълни с по-големи и малки битови и професионални задачи. Въпреки че ми беше трудно да си позволя мисълта за време, посветено на нещо мое, сега съм щастлива и изключително признателна на възможността, предоставена ми от тази резиденция. Не виждам иначе кога и как щях да свърша този изцяло посветен на писане труд. Сигурно щях да го отложа за пореден път, защото нещо по-спешно, нещо по-важно чака да бъде свършено…