Мисля, че хората все още се страхуват да говорят за това. И когато чуят думата „изнасилване“, например, някак се затварят, защото си казват: „О, Боже мой, това е ужасно!“ И не че не е ужасно. Просто ми се иска да осъзнаем, че това всъщност е много често срещано преживяване. И като го признаем и говорим за него, можем да създадем пространство на солидарност, да се изправим заедно срещу него. Сексуалното насилие продължава да бъде ендемично и намирането на нови начини, по които да говорим за него е необходимо усилие, тъй като мълчанието и срамът поддържат условията за процъфтяване на културата на изнасилване. По много начини сме започнали да се движим към това, но този процес е много неравномерен в зависимост от това от коя част на света сте.

– Какъв беше твоят опит в тази изцяло женска резиденция?

– Тук, на тази резиденция и с тези хора се почувствах много комфортно и усетих, че има споделено разбиране и просто уважение към работата на другия. Не ми се е налагало да се доказвам, никой не се е опитвал да ме тества или изследва, което е много ценно нещо. Беше прекрасно просто да си в пространство, където други хора се опитват да правят това, което правиш ти. Създава атмосфера, която е добра за работа. Участието в публичното четене беше наистина прекрасно изживяване. Първоначално, когато пристигнах в Чепеларе, се притеснявах да чета творбите си на публично място, защото нямах представа как ще бъдат приети, но с времето, прекарано на резиденцията, стигнах до желанието да чета за себе си и да приема факта, че нямам контрол върху това как хората ще възприемат това, което правя. Има нещо невероятно освобождаващо в това да задържиш тази несигурност, докато споделяш мислите и идеите си със собствения си глас. Хареса ми, че четенето не беше твърде формално и беше освежаващо да участваш в културно събитие, което не прекъсва живота на града, а просто е част от него. Това много ми хареса. По време на резиденцията другите жени ми направиха огромно впечатление, което остава с мен и сега. Освен че писах, успях да попълня и молба за финансиране от Съвета по изкуствата в Англия, която наскоро разбрах, че е одобрена и това промени живота ми. Писането може да бъде много самотен и предизвикателен в емоционално отношение процес, затова създаването на приятелства и връзки с други хора, които правят същото като теб, е от съществено значение, за да продължиш напред.