Катерина Дементева
Стипендиант, „Жени в планината“ 2023
Катерина Дементева е писателка, феминистка и куиър активистка. От 2022 г. е доброволец в CommonGround, общностния център за украински бежанци в Рига, Латвия. Публикувала е в различни ъндърграунд зинове, както и в онлайн списанието ROAR с редактор Линор Горалик, a поезията ѝ е преведена на украински език. По време на резиденцията Катерина работи върху автофикционален роман.
– Казвам се Катерина Дементева. От Латвия съм. Живея в Рига през последните десет години. Родена съм и съм живяла в Русия. Определям се като феминистка и куиър писателка. Освен това съм блогър. Работя като доброволец с украински бежанци. Какво друго? Имам партньор и котка. Тя е прекрасна и много ми липсва. Така че, да, най-вече пиша разкази. Публикувам ги онлайн. Обичам да пиша интерактивни неща, за да работя върху тях с моите последователи, така че правя анкети, за да могат да избират какво ще се случи с всеки герой. Как да се казва или какъв да бъде цветът на косата му. Понякога е нещо малко, понякога голямо, но ми харесва.
– Чувстваш ли, че може би имаш повече свобода онлайн, отколкото би имала, ако беше стандартен писател?
– В класически смисъл съм някак непубликуваема, защото пиша разкази с куиър хора,
с феминистки идеи на езика, който се използва предимно от много хомофобски и нефеминистки хора. Така че, ако прекарам времето и усилията си в търсене на магически издател, който да поеме работата ми, просто ще правя това и няма да пиша нищо. Но в същото време толкова много хора смятат, че ако публикуваш онлайн, не е толкова изискано, колкото ако имаш печатни публикации. Имам печатни публикации и имам публикации в списания и вестници, и каквото и да било. Но това, което е невероятно, когато работиш онлайн, е че разстоянието между теб и твоите читатели е толкова малко. Всъщност знаеш как хората възприемат работата ти. Какво мислят, какво чувстват. И ако напишеш нещо, което прави някого по-щастлив или улеснява живота му, всъщност разбираш за това.
– Полезна ли ти беше резиденцията и по какъв начин?
– Беше много положително и утвърждаващо артистично преживяване, което търсех. Прекарах страхотно време, работейки и обсъждайки работата си с други писатели офлайн – това рядко се случва в ежедневието ми, и беше много приятно. В работно отношение отново усвоих удоволствието да не планирам и просто да се вдъхновявам и да изследвам вдъхновението си. Резултатът е нов разказ за невероятната местна традиция на публичните некролози. Освен това се освежих от всички нови преживявания и това ми помогна да завърша един разказ, с който от дълго време се борех. А наскоро беше публикуван от обожаваната от мен Линор Горалик в нейния уебзин!
– Какво ти хареса най-много?
– Фактът, че има организации и хора, които разбират и ценят творческия труд достатъчно, за да създават такива възможности. И което е особено страхотно, че това е възможност, създадена специално за жени! Престоят в България беше страхотен и съм много щастлива, благодарна и горда, че получих шанса да участвам в резиденцията.