Изразходвала съм огромно количество време и емоционална енергия, за да я сглобя, въпреки че дори не бях започнала да я пиша. Можех да изпратя други мои текстове, но това не ми даваше мира. Така че седнах и написах 2500 думи, които изпратих като част от кандидатурата ми – това беше първата чернова. Просто излезе от мен. Така че това беше текстът, върху който очаквах да работя по време на резиденцията. Като пристигнах в София, не можах да спя първата нощ. И тогава съвсем неочаквано в главата ми дойде друга история. Когато пристигнахме в Чепеларе, бях доста притеснена, защото изведнъж една друга история настояваше за място. Отидох при организаторите и им споделих ужасната си дилема. Това, че съм инвестирала толкова време в една много важна за мен история и това, че изведнъж в пространството ми нахлу нова история. Не знаех какво да правя. Успокоиха ме, че няма нищо наложително и категорично в процеса, че съм свободна да последвам този подтик, който чувствам най-силно – да пробвам новата идея, да я разпиша, да я разуча и просто да използвам времето и пространството без притеснения и очаквания. Това ме окуражи да експериментирам и вместо да тръгна по пътя, който предварително си бях начертала, избрах да пробвам нещо ново и непознато, което не знаех къде ще ме отведе и дали изобщо ще се получи нещо от него. Но новата история буквално започна да се излива от мен. И просто си казах:  „Добре, това е наистина неочаквано. Но цялото това нещо, тази резиденция, идването ми тук, бе също толкова неочаквано“.