М. Уинтър
Стипендиант, „Жени в планината“ 2023
М. Уинтър е постдокторант в катедрата по бизнес администрация в Талинския технологичен университет и научен сътрудник в Института за бъдещето на труда в Лондон, Великобритания. Извън академичната си работа М. Уинтър пише разкази и участва в публични четения. През март 2023 г. основава Writing in Tallinn (WIT) – общност, създадена с цел да насърчава писатели от всички нива и жанрове, като им предоставя пространство за съвместна работа.
– Разкажи ни за себе си.
– Аз съм предимно изследовател и работя като пост-докторант в Талин, но истинската ми страст са художествената литература и разказите, така че се опитвам да вкарам част от това в академичната си работа, но не винаги е възможно. Опитам се да намеря повече време, което да посветя на творческото писане. Така основах „Писане в Талин“, което е общност от писатели. Организираме различни събития за писатели, които да споделят своя опит и да пишат заедно около една голяма маса. Много е приятно.
– Как минава времето ти тук, в Чепеларе?
– Невероятно. Мисля, че сред основните предимства е фактът, че имаше време и пространство за неща, които не са писане, но които смятам за съществени за писането, като четене, говорене, ходене, седене в тишина, много мислене. И всички тези неща допринасят за момента, когато наистина допрем писалката до хартията и започнем да пишем. Така че мисля, че ползите за мен бяха във времето и пространството да направя всички тези неща, а не само физическия акт на писане.
– Точно затова създадохме резиденцията. Смяташ ли, че има определени предизвикателства, които жените срещат повече от мъжете в работата си?
– Наред с домашния труд идва и един особен вид умствен труд, свързан със следенето на ежедневни неща по начин, който може би не винаги се изисква от мъжете. И имам чувството, че това умствено планиране и тежестта на труда, който идва след планирането, заемат страшно много място. Обяснявах на някои от участничките тук, че едно такова нещо за мен е готвенето – мисля много какво ще сготвя, съставям списък с продукти, отивам до магазина. И не осъзнавах колко от времето ми е заето от мислено за и приготвяне на храна. А тук сякаш сме отново новородени бебета, с график на хранене, което освобождава толкова много умствено пространство за мен, защото не се притеснявам за следващото си хранене. Невероятно е, толкова хубаво.