Мария Олекса
Стипендиант, „Жени в планината“ 2023
Мария Олекса е журналист и писател, чиито разкази са публикувани в няколко украински литературни списания. Първият ѝ роман „Първите“ е публикуван през март 2023 г. По време на резиденцията Мария работи по първата чернова на втория си роман, който изследва темите за пристрастяването и козависимостта.
– Казвам се Мария Олекса. Украинка съм, но живея във Франция от 13 години. Работя като журналист, но съм и автор на художествена литература на украински. Дебютният ми роман излезе през март тази година. А тук, в Чепеларе, работя върху следващия.
– Как върви?
– По-добре, отколкото можех да си представя. Мястото е толкова красиво, тази природа, планините, пространството – това са идеалните условия просто да работиш. И под работа имам предвид не само писане, а също и мислене, търсене на вдъхновение, обсъждане с колегите. Това че всички са жени носи нещо различно, нещо успокояващо, една хубава женска гледна точка. Споделяме едни и същи проблеми. Беше наистина много хубаво. Не казвам, че смесените резиденции са лоши, но това беше един наистина много добър формат.
– Нещо като безопасно пространство, може би?
– Това е безопасно пространство по толкова много начини. И тъй като беше първата ми истинска резиденция, добре е, че започнах така. И по отношение на обмена и комуникацията, толкова много добри разговори, толкова много идеи, дори да слушаш за това как работят другите, как се публикуват или пък изобщо не се вълнуват от публикации. Толкова е освежаващо. Така че, да, всичките десет жени, събрани тук, са невероятни.
– Смяташ ли, че има определени трудности, които писателките срещат?
– Мисля, че идва от обществото и от жените... Начинът, по който си възлагаме толкова много отговорности сами на себе си. И имаме много по-големи трудности, не всички от нас, но в много случаи повече от мъжете, просто да кажем на останалия свят да се разкара. Просто да кажем: „По дяволите, остави ме да си свърша работата!“ Защото искаме да бъдем ангажирани, полезни, необходими. Носим толкова голяма отговорност, която понякога дори не е наша. И това е лудост. Дори го усещам в малките детайли. Като например, когато съпругът ми отиде на конференция по работа и понякога му се обаждам вечер, той може да не вдигне, защото е зает да вечеря, да говори, да обсъжда, да работи. А всеки път, когато съм тук и той ми се обади, си мисля: „ О, може би нещо се е случило“. Трябва да отговоря. И това са две различни нагласи, защото мъжете са толкова добри в това просто да вършат работата си и да приоритизират нещо, което е важно за тях в този момент. А жените правят толкова неща едновременно. Семейството очевидно е приоритет за много от нас и това пречи на творческото писане, защото, както знаем, творческото писане е егоистично нещо.