Впечатления

Пътеписните впечатления от участниците в семинара са написани по молба на списание „ВАГАБОНД”.

Мария Добревска

Соня Николова

Созопол. В един отрязък от време всички се усмихват един на друг. Синьо съвсем бледо синьо море, което на места става виолетово. Българските писатели четат своите разкази на американските писатели и обратно. Всички заедно посещаваме мълък остров, над който чайките кръжат съвсем ниско за да опазят своите пилета. Крехки като приятелството, което се заражда по между ни. Морето се отразява в очите на нашия домакин писателката Елизабет Костова, когато тя казва, че може да сравни удоволствието от това преживяване, с изяждането на парче шоколадова торта.

След всеки разговор с преподавателите на семинара, се чувствам по - спокойна и по – богата. Вече знам как ще завърша първия си роман. Ще помня винаги нещата които научих тук, защото за първи път в живота си почувствах разбиране и интерес към своя труд. Писането е самотно занимание и това никога няма да се промени. Сега когато седя пред своя компютър в едно опушено фабрично предградие на София, разбирам, че, нямаше да имам куража да продължа да работя, ако не беше срещата с изумително талантливите ми колеги, на брега на тюркоазеното море.

Ирина Нийланд

Чайки, бивш остров, писатели и смокини! България е страна, която знае как да чества своята азбука. Созополският семинар по писане улови повече от достатъчно от тази любов към езика – употребата му в разказване на истории, при общуване и превод на култури, стилове и врмена.

Марико Нагай

Семинарът беше от най-добрите подаръци, за които млад писател като мен би могъл да си мечтае: събиране на сродни писатели, обединени от любовта си към историите. Созопол беше късче рай. Благодаря!

Даниел Трусони

Писателкият семинар по писане на фондация „Елизабет Костова” беше удивителна възможност да срещна писатели, редактори и преводачи. Посещавала съм Созопол много пъти преди това – женена съм за българин и съм живяла в София три години – но в миналото Созопол беше място за ядене, спане и излежаване на плажа. Никога не съм била на Черно море по работа и цялата идея за работа в Созопол ми изглеждаше като оксиморон. Така че, беше приятна изненада да открия, че семинарът беше полезен. Той ми отвори очите за света на българските писатели и издатели, докато се чувствах ваканционно. Семинарът беше и чудесна възможност да популяризирам книгата си „Вдън земя”, която тъкмо беше публикувана в България от „Сиела”. Надявам се един ден да се върна в Созопол.

Светла Дамяновска

Разбира се, за 3-4 дни не се става зрял писател, но най-важното и полезно според мен беше именно пробуждане на желанието за вглеждане, опитът за дисекция, работата в детайл, оголването на логическата структура на текста, версиите, които той търпи, разнообразните тълкувания, които бяха провокирани и неочакваните посоки, в които оказа се може да поеме ръкописа след всичко това. Превъплъщения на текста, възможни, когато той бъде внимателно обгледан от няколко чифта очи и осмислен от хора с различни наглси. Другото, което специално за мен беше впечатляващо това е атмосферата на колегиална добронамереност, топло човешко отношение от много по-напредналите и истински успелите в бранша към нас – все още оформящите се и като творци и като личности участници.

Надявам се, че идеята на Е.Костова да направи летният семинар традиционен не само ще утвърди тази полезна инициатива, ще даде възможност и на други перспективни автори да надникнат в кухнята на голямата литературна индустрия, но и съвсем логично ще доведе до разкриването на курса по творческо писане, замислен като следдипломна квалификация към някое българско висше училище. Писането е самотно интелектуално занимание, но авторът има нужда от време-навреме “да си сверява часовника” с европейските и световни литературни тенденции, това най-естествено може да стане като се среща и контактува с колеги. Щастлива съм, че имах възможност да участвам в тази творческа лаборатория.

Травис Холанд

Островът
Всяка сутрин, от балкона на моята стая в Созопол, поглеждах през морето малкия тревист остров, бледнеещата кула на неговия фар, белите чайки, веещи се диво в тишина. Една слънчева утрин ме осени мисълта: приличат на хартия, тези чайки. Ръкопис, набор от истории, разбира се в Созопол, през късен май, на събиране на писатели – великолепно разпилени от вятъра, там, за да бъдат прочетени от всеки. Бях дошъл в Созопол с написан текст – дали на български или на английски: в края на краищата няма значение – и е предимно в главата ми, но, ето че въпросната сутрин ми предложи собствената си визия, написана във въздуха на онези чайки. Това е дар – онази сутрин, при Черно море с онзи остров – винаги ще ги нося с мен, където и да ходя.