Впечатления

Александра Чаушова

Семинарът в Созопол е необикновен с новата гледна точка, която предлага към писането, за първи път в България да пишеш не е просто дарба, но и занаят. Това те поставя пред друга отговорност – отговорността да избираш, отговорността сам да създадеш съдбата на текста. После текстът създава твоята съдба.

Евгени Черепов

Мислено се тупам по рамото, че се навих да кандидатствам за участие в семинара.

След него ми се чете и пише в пъти повече. А се запознах с хора, които наистина могат да помогнат как това да става по-качествено. На всичкото отгоре са нормални.

Джеръми Чембърлайн

Като цялостно усещане, не бих могъл да бъда по-щастлив от семинара, където срещнах невероятни и талантливи пиатели и самият аз станах по-добър писател. Ядох чудесна храна и преживях най-прекрасното гостоприемство на света. Най-искрено се надявам да се върна в България в близко бъдеще.

Мария Донева

*Созопол, последствия*

В Созопол бях щастлива, защото се чувствах между себеподобни.

Самочувствието ми порасна - моите себеподобни се оказаха чудесни хора, умни,открити, талантливи, любопитни и топли.

Очите ми бяха пълни с красиви гледки, кожата - със слънце, устата - с вино.

Записах си две страници със заглавия на книги, които непременно трябва да прочета, и започнах да отмятам от списъка още от първия ден, в който се прибрах.

Имам нови, големи планове - за писане и за пътувания.

През есента ще тръгна отново на уроци по английски. Нямам търпение да науча по-добре езика, за да прочета писмата, които пиша всеки ден на новите си приятели, и да разбера какво точно съм им казала.

Сигурна съм, че те ме разбират.

Стивън Вингейт

Шансът да открия литературата на друга страна чрез директна среща с нейните практици вместо от страниците на книгите беше невероятен опит, който породи необходимост от повече подобни срещи. Обстановката на Созополския семинар е като отворена граница, подканяща хората да я пресекат.

Яница Радева

Още със събуждането си зная какво следва. В папката върху леглото ми са разказите на колегите ми от курса по творческо писане – Александра Чаушова, Алексадър Шпатов, Мария Донева и Евгени Черепов. Допреди няколко дни не познавах никого от тях, жадно чаках информацията, която гугъл ще ми (из)даде за техните личности. Още по-трудно беше да разбера нещо за Коди, Лана, Мая, Джеръми и Стивън. Сега ни събира, вярвам силно, едно творческо усещане в Созопол. Усещане може би не е точната дума, но в Созопол всичко прeлива от усещания – приливи от впечатления: малката улица, водеща към старата сграда на галерията, чайките, които прелитат край бадема пред хотела, семинарите, разговорите, сладкото от зелени смокини, което неустоимо настоява да е вечерния ни десерт... Докато сутрин говорим за техните разкази - на Александра, Александър, Мария и Евгени - за местата в тях, които би било добре да са по иначе казани, се опитвам да „ровя” наум моя текст и да търся също такива точки за масажиране...

В лекцията на Емилия Дворянова „Опитът при писането” прочетох шега от американски учебник по творческо писане: „Има точно три правила, които ако научите, ще можете да напишете добър роман или книга. Единственият проблем е, че тях никой не ги знае, за да ви ги каже.” Няма начин в разговорите с всички тези творящи хора да не са се търкулнали към мен. Някоя сутрин ще си ги припомня.