Свитлана Тараторина
Стипендиант, „Жени в планината“ 2023
Свитлана Тараторина е автор на фентъзи и фантастични романи. Дебютният ѝ роман „Лазар“ е отличен с литературната награда „LitAkcent“ и печели място в дългия списък на Наградата на BBC за украинска книга за 2019 г. През 2023 г. публикува втория си роман „Къща от сол“. По време на резиденцията, далеч от взривяващите се над Киев бомби, Свитлана работи върху третата си книга – продължение на фентъзи романа „Лазар“.
– Казвам се Свитлана Тараторина. От Украйна съм. Сега живея в Киев, но съм израснала в Крим и съм утвърден писател. Предполагам, че мога да го кажа така (смее се). Аз съм автор на научна фантастика и фентъзи, имам два издадени романа. Първият роман беше публикуван през 2018 г. А вторият, пост-апокалиптичен научно-фантастичен роман „Къща от сол“, беше публикуван през 2023 г. Тази година. Става дума за моя роден Крим. И сега работя и живея в Украйна, и пиша книга.
– Върху какво работи тук?
– По време на резиденцията работих върху новела, която е научна фантастика, но е за свят, в който живеят само жени. И това е някакъв постапокалиптичен свят, но само с жени. И писах тази новела около десет месеца, но не можех да я завърша. И мисля, че тук получих вдъхновение да създам финала... какъвто искам да бъде.
– А това е изцяло женска резиденция, така че може би е правилната обстановка да завършиш работата си. Смяташ ли, че има определени пречки, пред които са изправени писателките?
– Мисля, че писателките имат повече проблеми, отколкото писателите. Защото и сега трябваше да взема детето си с мен и да му предоставя някаква почивка, грижа. И затова трябва да споделям времето си между детето ми и писането и да, по време на резиденция, на която не готвиш, не переш или нещо подобно, имаш повече време за писане, за мислене, и това е една част. И сега съм много щастлива. Нямам работа на пълен работен ден. Но когато имах – напуснах на 31 юли – преди това беше много трудно да намирам време за писане. И затова резиденцията се превърна за мен в някакъв вид почивка и може би за първи път от началото на пълномащабната война мога само да пиша и да говоря с детето си без да изпитвам страх. Това беше напълно релаксиращо за мен и ми беше приятно да се отдам само на писането си.