Писателският опит видян през силни женски гласове като тези на Жорж Санд, Айн Ранд, Симон дьо Бовоар, Силвия Плат и т.н. Пишещият човек има нужда от отстраняване от ежедневните неща. Струва ми се, че такива резиденции успяват да го постигнат. Всички се грижихме една за друга, бяхме си душеприказчици, ту майки, ту дъщери – това, разбира се, е обяснимо от доста фактори, един от тях са планинските условия, но и близостта заради писането.

– Какви са някои от предизвикателствата, които срещаш като жена писателка?

– Трябва да кажем, че това деление е доста условно. Женско и мъжко писане, няма нужда от това. Има добро писане и слабо писане. Разбира се, има фактори, които движат тази динамика, но не бих казала, че срещам трудности заради това, че съм жена. Ако искаш да отделиш от времето си за това, защото този занаят поглъща много време и изисква самовглъбяване, ще го направиш независимо какво друго има в ежедневието ти.

– Какво ти даде резиденцията? 

– Срещите. Това пресичане на пътища. Никоя от авторките тук нямаше как да срещна, ако не се бяхме запознали по време на тази резиденция. Но ми се иска по-скоро, ако това по някакъв може да бъде и обръщане към следващите резиденти, своеобразно писмо – да обърна внимание на това, че такъв експеримент включва и самонаблюдение. Тоест, ти колкото наблюдаваш и другите, разбира се, любопитно е да надникнеш в творческия процес на останалите писателки, то толкова наблюдаваш и себе си по време на общия процес, как се променят собствените ти навици на писане дори. Някои от участничките тук ми споделиха, че са били изненадани, че са успели да пишат, въпреки че сме десет. Тъй като обикновено търсиш по-отдалечено място, за да се съсредоточиш, да се концентрираш върху това, което правиш. Така че това е някакъв нов ракурс, който преди това не беше излизал на повърхността и не беше видим за мен.